Публикация във вестник „Марица“, интервю на Валентина Йеремиева
– Г-н Николаев, с отмяната на извънредното положение все повече хора ще излизат навън на разходка. Окосени ли са тревните площи, за да бъдат обработени с препарати срещу кърлежи и комари?
– Трети-четвърти път вече косим кварталните паркове и градини, а големите градски паркове като Цар-Симеоновата градина – на пет-шест дни. Поне по веднъж са окосени и повечето междублокови пространства. Близо 200 работници поддържат над 5000 декара. Разполагаме с 350 броя дребна градинска техника, като напоследък успяхме да подменим част от нея с нови 19 моторни коси и 20 роторни косачки. Работим в пълен синхрон с колегите от ОП „Дезинфекционна станция“, които след нас обработват площите срещу кърлежи и комари.
– Общинското предприятие „Градини и паркове“ има ли задължение да окосява частните терени?
– Ние имаме ангажимент само към терени общинска собственост, предназначени за широко обществено ползване. Поддръжката на частни и държавни имоти е задължение на собствениците. Нямаме нито възможност, нито право да косим частни терени. Може да го извършим като платена услуга, но само ако имаме свободен ресурс, а ние нямаме, защото сме заети с общинските площи. Детските и учебните заведения, както и ведомствата, които имат отделен бюджет, също са задължени сами да поддържат дворовете си. Помагаме им на добра воля, но за това харчим средства, предназначени само за площи за широко обществено ползване.
– Приключи ли пролетната залесителна кампания и къде сте засаждали дървета?
– Тази пролет засадихме 440 иглолистни и 300 широколистни дървета, предимно няколко вида бор, кипариси и туи, чинари, липи, явори, ясени, магнолии и лагерстремии. Засадихме също около 5000 храста и 3200 нови рози, а преди това, през есента – около 1000 дървета. С част от новите насаждения заменихме дървета, които са унищожени или не са успели да се прихванат. Значителна част от озеленяването е извършена и по проектите за благоустрояване, реализирани по ОП „Региони в растеж“, например само в кварталите на юг от Марица това са почти 300 фиданки, отделно – и по самия крайбрежен булевард.
– Природозащитници твърдят, че Пловдив е под норматива за зелените площи на един жител и особено са ощетени районите „Източен“ и „Южен“. Какъв е вашият коментар и с какви данни разполагате, като се има предвид, че сте опитен специалист и от доста години работите в „Градини и паркове“?
– Формално откъм числа може и да са прави, защото те делят площите на броя жители, но нека не забравяме, че в Пловдив има много дървета не само в паркове и градинки, но и на самите улици. Според мен не бива да се гледа сляпо на квадратен метър, а още повече да се повишава нивото на поддръжка на зеленината.
Разполагаме с огромния потенциал на междублоковите пространства. Ако те бъдат правилно развити и паркоустроени – с поливни системи, техника и хора, които да се грижат за тях, можем да постигнем много по-добро съотношение. Не знам дали „Източен“ и „Южен“ са по-ощетени. „Източен“ е с малко по-специфична инфраструктура, но в „Южен“ има четири големи парка, които много добре се поддържат, а в последните години върху 10 дка на ул. „Скопие“ срещу парк „Белите брези“ създадохме нова зелена зона.
– Къде трябва да се изграждат паркове?
– Върху площите, които според Общия устройствен план са предвидени за озеленяване. С такова предназначение са около 60 дка зад паметника на Кан Крум в „Тракия“, работим по изграждането на парк на мястото на старата ДГ „Мир“ в „Западен“, новият парк в „Прослав“ също е хубава придобивка. Огромен потенциал има проектът за лесопарк „Марица“ с площ около 600 декара и дано да се осъществи. В рамките на границите на парковете „Отдих и култура“ и „Лаута“ голяма част от съществуващите площи са за реконструкция. На мястото на саморасли малоценни видове там трябва да се засаждат и отглеждат нови дървета.
– Тополите по Марица са изсечени, доста спорове се водят за такива дървета като черница, дива слива, акация. Ще ги премахвате ли?
– Изсечените тополи по бул. „Марица-юг“ вече са подменени с чинари, които години преди това грижливо засаждахме. Тополите бяха на преклонна за вида си възраст, отделно, че изобщо не са подходящи за градски условия – те са пирамидални и се засаждат в полезащитни пояси. Предстои премахване на тополите и по „Марица-север“, но това вероятно ще стане с реконструкцията на булеварда. Засега сме намалили височината им, за да удължим живота им, без да са опасни. От много време и там садим чинари. Плодните дървета, като женските черници и сливите, неслучайно са забранени за засаждане в обществени пространства. Те създават проблеми в пешеходните зони и особено около детските площадки. От плодовете настилките стават хлъзгави, около тях се събират много оси. Не използваме акация за озеленяване, защото след определена възраст започва да съхне от върха надолу и падат клони.
– Преди няколко години на мода беше засаждането на палми, особено в центъра. Ще има ли и други?
– Не смятаме да садим повече палми. Струват ми се безсмислени дискусиите около 20-ината броя, които са просто едно зрънце екзотика в градския пейзаж. Трите най-големи палми, които бяха пред Католическата катедрала, са преместени в зоопарка, пред хабитата, предвиден за камилите.
– Какви дървета са най-подходящи за Пловдив?
– От местните видове например пирамидалният дъб, който засадихме на бул. „Васил Априлов“. Подходящи са чинарът, липата, полският ясен, някои видове явори, каталпите. Наблягаме на видове, които понасят специфичните климатични условия в Пловдив, имат дълъг живот и са безопасни както за гражданите, така и за инфраструктурата.
– Защо пловдивчани продължават да се оплакват, че са принудени да чакат по две и повече години за премахване на изсъхнали дървета или окастряне на клони, които пречат?
– Защото на този етап не можем да увеличим нито персонала, нито техниката. Имаме 7 бригади с по 5-6 души. В бранша липсват кадри и не е лесно да осигурим квалифицирани хора за тази работа.
– Какви цветя успяхте да отгледате тази пролет в оранжериите?
– Този месец започваме засаждането на летните видове. В 10 оранжерии, 5 от които са с парно отопление, отгледахме близо 2 000 000 цветя. Имаме много бегония, тагетис, далия, портулака, циния, винка, петуния, колеус и още различни други видове. Имаме собствена продукция за 650 000 лева. Ако това се закупи на пазарни цени, стойността ще е тройно повече.
Сами отглеждаме и голяма част от храстите и дърветата – чинари, ясени, дъбове, борове, туи, лагерстремии, магнолии и много други.
– Достатъчна ли е поливната система, или пак ще се използват водоноски?
– Водоноски ще се използват винаги, докато има дървета по улиците. По-голямата част от паркоустроените площи, както и разделителните ивици по булевардите, където има насаждения, са с поливни системи. Не е осигурено поливането в междублоковите пространства. Десетки километри са водопроводите и стотици километри – капковите маркучи. Тази пролет сме подновили над 30 километра капкови маркучи по бул. „Княгиня Мария Луиза“, „Шести септември“, „Найчо Цанов“ и на други места.
Оптимизирахме поливната система на „Княгиня Мария Луиза“, за да се осигури вода към Малката базилика. В експлоатация влизат новите поливни системи в градинката срещу църквата „Света Петка“ и от южната страна на булеварда. Тази година се пуска и изградената през 2019-а поливна система по „Марица-юг“. По проекта за Голямата базилика също е прекарана поливна система, която ни се предава за експлоатация.
– С какъв бюджет и персонал разполага предприятието и дали са достатъчни?
– Заедно със сезонните работници в момента персоналът е 630 души. Бюджетът е малко над 7 000 000 лева. Рационално и законосъобразно харчим всяка стотинка. Заради епидемията от коронавирус вероятно ще се наложи корекция. В рамките на нашите задължения търсим възможности за икономии.
ВИЗИТКА
Георги Николаев е на 51 години. Завършил е Лесотехническия университет със специалност лесоинженер през 1995 г. Веднага след това постъпва в „Градини и паркове“, където работи вече 25 години. Започва като технически ръководител, бил е главен експерт, а от началото на 2012 г. е заместник-директор. Откакто миналата есен шефът на предприятието Стоян Алексиев беше избран за кмет на район „Северен“, инж. Георги Николаев изпълнява длъжността директор на ОП „Градини и паркове“.