Директорът на ОП „Градини и паркове“ Стоян Алексиев отговаря на въпросите на вестник „Марица“, зададени от журналистката Даниела Арнаудова
– Г-н Алексиев, официално от „Градини и паркове” се грижите за 9 хиляди декара зелени площи, така поне пише на сайта на предприятието. Какво обаче влиза в тези 9000 дка и реално колко от тях се поддържат?
– В тези около 9000 декара влизат всички общински зелени площи за щироко обществено ползване, включително лесопарковите зони на парк „Отдих и култура“, парк „Лаута“ и хълмовете.Към тях са междублокови пространства, които поддържаме, макар че някои нямат статут на зелени площи.
Зелените площи постепенно се увеличават. Примери са новият парк от 25 декара до МОЛ „Пловдив“, върху площ от близо 7 декара бе изграден паркът на ул. „Богомил“. Акациевата горичка на „Пещерско шосе“, където имаше 50 изсъхнали акации, също стана прекрасен парк със засадени нови над 100 дървета. С тазгодишното залесяване започналото преди три години по инициатива на кмета Иван Тотев разширение на парк „Лаута“ в южна посока ще стигне около 65 декара.
– Колко често се косят междублоковите пространства в града?
– Паркоустроените площи в големите градини и паркове се косят поне веднъж седмично, а междублоковите пространства – между два и четири пъти, зависи каква ще се случи годината. Понякога пролетта и лятото са дъждовни, в други случаи тревата изсъхва рано. Разполагаме с около 200 косачи, някои от които са сезонни работници. Според възможностите си се опитваме непрестанно да обновяваме техниката за косене.
– Какво се прави за най-високите части на тепетата, имате ли поливни системи за тях, планирате ли такива в близко време?
– Поради особеностите на Стария град на Трихълмието няма възможност да се изграждат поливни системи и да се правят сондажни кладенци. На Сахат тепе и в мемориалната зона на Бунарджика има работещи поливни системи. И на двата хълма, особено на Бунарджика, имаме сериозни проблеми с вандалски прояви – крадат се кранове, чупят се пръскала, постоянно трябва да поправяме нещо. Във висота зона на Младежкия хълм няма работеща поливна система, но там няма какво да се полива. Поливането на скатовете там с вода би довело до промяна на ботаническия състав. Защитените видове там са ксеротермични.
– Справка за броя на отсечените и новозасадени дървета през миналата година (2016) в Пловдив.
– Искам дебело да подчертая, че когато се премахват дървета, винаги става въпрос за изсъхнали, без екологична стойност, които е невъзможно да останат на корен. В почти всички случаи правим компесаторно засаждане и те са заменят с много по-ценни, красиви и трайни видове с осигурени поливни системи. Годишно в Пловдив залесяваме над две хиляди дървета, а отстранените са почти наполовина по-малко.
Както всички милиони цветя и десетки хиляди храсти, по-голямата част от дърветата, които засаждаме тази пролет, са наше собствено производство. Освен широколистни – чинар, пиния, еводия, каталпа, пауловния , произвеждаме и иглолистни видове – туя, бор, кедър, кипарис.